Инструментите за проектиране на AI се подобриха бързо. Инструменти като Google Stitch, AI асистента на UXPin и AI функциите на Figma могат да превърнат подкана или скица в екран за секунди. Инструментите за кодиране на AI като Claude Code и Cursor могат да изградят работещ интерфейс от описание. За бърз прототип или вътрешен инструмент това често е достатъчно добро.
Това, което AI не прави, е да решава какво трябва да бъде построено. UI дизайнер разговаря с потребителите, разбира бизнеса, претегля компромисите и решава какво да пропусне. AI няма достъп до този контекст, освен ако някой не му го даде, и не може да каже дали даден дизайн е подходящ за конкретна група хора.
Генерираните интерфейси също имат предвидими пропуски. Те са склонни да покриват щастливия път и да пропускат грешки, празни и зареждащи състояния. Те често пренебрегват подробности за достъпността, като ред на фокусиране, контраст и намалено движение. И те се отклоняват от системата за проектиране, освен ако на AI не бъдат дадени компонентите и жетоните, които да използва.
Така че работата се променя, вместо да изчезва. Дизайнерите прекарват по-малко време в рисуване на всеки екран на ръка и повече време в определяне на посоката, писане на ясни кратки инструкции за AI инструменти, преглед на изхода и изграждане на системи, които поддържат всичко последователно. Свързването на инструменти за проектиране към AI чрез MCP сървъри, които Figma, Penpot и ExodeUI предлагат, е част от тази промяна.
Ако сте дизайнер, който се тревожи за AI, най-безопасните умения, в които да инвестирате, са тези, в които AI е най-лош: проучване на потребителите, дизайн на взаимодействие, системно мислене и обяснение защо дадено дизайнерско решение е правилно.